Четири минути ме разделиха от смъртта
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
22 май 2024 година
Трети ден не мога да дойда на себе си. В неделя за четири минути се разминах със гибелта. Досега чувствам леко гадене, като осъзнавам това.
Не, не – нищо ново за жителите на Харкив. Нали знаете, при нас долита и се взривява всичко, което може да лети и да избухва. Дронове, ракети, бомби. Всеки ден. Огън и черен пушек… Последно време това е нормална панорама от всеки прозорец в града. За региона да не приказваме.
Сигурно вече всеки един от нас има своя ужасяваща история за това, по какъв начин „ бях на това място няколко минути, преди да дохвъри “. Сега и аз я имам.
Тази дописка трябваше да бъде изпълнена с обич. Защото през вчерашния ден моите родители щяха да честват 58-та годишнина от тяхната женитба. Планирах да мина през техния апартамент (и до момента за мен това е огромно изпитание) и да взема техните фамилни фотоалбуми. Там има черно-бели фотоси от тяхната женитба. Татко там е същински хубавец, а мама – блян на дамата от шейсетте години.
Но първо взех решение да мина през гробищата. Те са в центъра на града. Исках да намеря Таня - тамошната служителка. Понякога я ангажирам да ми помогне да се преборя с големите плевели на гробовете им. Там за няколко седмици порастват съвсем дървета – не знам защо.
Пристигнах и дълго търсех Таня. Нейната барачка – такава неголяма стопанска постройка на гробищата – беше празна. Обикновено Таня е там или някъде из територията. Ние с Хектор обикаляхме, викахме я, само че по този начин и не намерихме никой. В неделя денем на гробищата нямаше нито един човек.
Постояхме още няколко минути пред бараката. Звъннаха ми едни другари. Бяха ме поканили на вечеря.
– Аня, къде се губиш? – пита ме Льоша. – Вече слагаме масата.
И аз потеглих към колата. Огорчена, че по този начин и не открих Таня. Много желаех за годишнината на сватбата да поразчистя и да спретна гробовете на родителите ми. А нямам даже весло. Добре, мисля, на следващия ден заран отново ще дойда.
Щом тръгнахме от гробищата и се разнесе гърмеж. Повтарям – за Харкив това не е нищо изключително, аз даже не се уплаших. А след това включих новините и се вкамених: съветската ракета е улучила гробищата. Същото място, където ние с добермана преди четири минути търсехме Таня.
Точното време сверих по последния телефонен диалог.
Защо трептя третия ден подред? Не мога да събера сили да се върна там. Имам нужда да съм при мама и баща. Защото те имат годишнина. А аз не знам, дали са оживели кръстовете им след оня гърмеж. Паметник още не съм направила – грях ми на душата. Много е скъпо.
И фотоалбумите не съм прибрала. Не мога да се стегна. Войната прибра моите родители през двайсет и втора година. Погребах ги един след различен с разлика от четирдесет и четири дни.
Тате, мамо, простете ме. Скоро ще дойда. Обичам ви.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
22 май 2024 година
Трети ден не мога да дойда на себе си. В неделя за четири минути се разминах със гибелта. Досега чувствам леко гадене, като осъзнавам това.
Не, не – нищо ново за жителите на Харкив. Нали знаете, при нас долита и се взривява всичко, което може да лети и да избухва. Дронове, ракети, бомби. Всеки ден. Огън и черен пушек… Последно време това е нормална панорама от всеки прозорец в града. За региона да не приказваме.
Сигурно вече всеки един от нас има своя ужасяваща история за това, по какъв начин „ бях на това място няколко минути, преди да дохвъри “. Сега и аз я имам.
Тази дописка трябваше да бъде изпълнена с обич. Защото през вчерашния ден моите родители щяха да честват 58-та годишнина от тяхната женитба. Планирах да мина през техния апартамент (и до момента за мен това е огромно изпитание) и да взема техните фамилни фотоалбуми. Там има черно-бели фотоси от тяхната женитба. Татко там е същински хубавец, а мама – блян на дамата от шейсетте години.
Но първо взех решение да мина през гробищата. Те са в центъра на града. Исках да намеря Таня - тамошната служителка. Понякога я ангажирам да ми помогне да се преборя с големите плевели на гробовете им. Там за няколко седмици порастват съвсем дървета – не знам защо.
Пристигнах и дълго търсех Таня. Нейната барачка – такава неголяма стопанска постройка на гробищата – беше празна. Обикновено Таня е там или някъде из територията. Ние с Хектор обикаляхме, викахме я, само че по този начин и не намерихме никой. В неделя денем на гробищата нямаше нито един човек.
Постояхме още няколко минути пред бараката. Звъннаха ми едни другари. Бяха ме поканили на вечеря.
– Аня, къде се губиш? – пита ме Льоша. – Вече слагаме масата.
И аз потеглих към колата. Огорчена, че по този начин и не открих Таня. Много желаех за годишнината на сватбата да поразчистя и да спретна гробовете на родителите ми. А нямам даже весло. Добре, мисля, на следващия ден заран отново ще дойда.
Щом тръгнахме от гробищата и се разнесе гърмеж. Повтарям – за Харкив това не е нищо изключително, аз даже не се уплаших. А след това включих новините и се вкамених: съветската ракета е улучила гробищата. Същото място, където ние с добермана преди четири минути търсехме Таня.
Точното време сверих по последния телефонен диалог.
Защо трептя третия ден подред? Не мога да събера сили да се върна там. Имам нужда да съм при мама и баща. Защото те имат годишнина. А аз не знам, дали са оживели кръстовете им след оня гърмеж. Паметник още не съм направила – грях ми на душата. Много е скъпо.
И фотоалбумите не съм прибрала. Не мога да се стегна. Войната прибра моите родители през двайсет и втора година. Погребах ги един след различен с разлика от четирдесет и четири дни.
Тате, мамо, простете ме. Скоро ще дойда. Обичам ви.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ